Кан терапия, едно ново начало

Кан терапия

КАН терапия – терапия, комбиниаща различни неконвенционални методи с благоприятно въздействие върху човешкото здраве. Масажа се състои от три модула, като всеки от тях може да се използва и самостоятелно, започва се с КАН терапия етерично-маслен модул, след което се преминава към корекционен модул и се завършва с  рефлексогенен модул. По своята същност и трите модула имат рефлексна компонента, етеричните масла със своя биохимичен състав въздействат върху ЦНС, в корективния модул въздействайки върху меките тъкани се повлиява проприорецеппцпията, която отново изпраща сигнали към ЦНС. С всичко това се цели да се постигне мускулно равновесие и да се премахне мускулния дисбаланс, балансира се центъра на тежестта, отстраняват се функционалните блокажи чрез премахването на напрежението на меките тъкани оттук се подобрява динамиката на ставите, въздейства се и върху върху възпалителни процеси, като се използва силата на ароматерапията, в частност етеричните масла, като се създава и депо ефект от етерични молекули в подкожието, което действие продължава до 72часа след масажа, активира се циркулацията на жизнената енергия, изграждат се нови и се заместват неправилните двигателни стериотипи, повишава се имунитета, и не на последно място поради комбинирания цялостен подход се постига хормонален баланс.
В КАН масажа няма нищо мистично, както смятат някои, той има своята научна обосновка, която гарантира неговата цялост и адаптивност. Както се вижда терапията има цялостен холистичен подход.
Стреса, негативните мисли и други неблагоприятни въздействия като неправилен хранителен режим, недостатъчно движение през деня могат да доведат до повишаване на мускулния тонус, намаляване имунитета, главоболие и други негативни симптоми, които натрупвайки се от своя страна водят до намалена жизнена енергия, работоспособност, повишена раздразнителност, понякога дори до инвалидизация, т.е. колкото вредно е седенето цял ден зад бюрото на компютъра, толкова вредно е и извършването на тежък физически труд.
Разбира се не можем да се справим с всичко това за една процедура, това е система, и следствие от системно-програмно въздействие, което може да ангажира месеци дори и години.
За да се разбере по-добре какво е неправилен двигателен стериотип т.е. ще си позволя да цитирам притчата разказана ми от автора на метода Николай Христов.
“Драмата започва в един спокоен уравновесен биотоп. В него нашия приказен герой си е създал екологична ниша, в която се намира в абсолютен еквилибриум със заобикалящите го същества.
За да извършва дейностите от ежедневния си живот, той натоварва по адекватен начин опорно-двигателния си апарат т.е., всяка една става и всеки един мускул получават полагащата му се доза натоварване.Този наш герой се храни с естествено чиста храна, богата на естествени минерали и витамини, които не отравят организма с трудно абсорбируеми съставки. Тези биологично активни съставки са разтворени в достатъчно количество вода, което гарантира тяхното безпроблемно включване в метаболитните процеси. Разбира се, че се излага на епизодични стресови ситуации, но те нямат перманентен характер, което не води до хипер секреция на адреналин, който да остава неусвоен от организма, а това- до допълнително отравяне. Но в един черен за нашия приказен герой ден, изневиделица се появява homo sapiens recens /ЧОВЕК-“разумен”/. Той с присъщото си чувство за неограничена властност и безнаказаност, подкрепено от бездънната му ЕГОЦЕНТРИЧНОСТ, заявява “Я, какво сладко животинче! Защо пък да не го затворя в клетка!?Така няма да го търся по цял ден в гората, а ще му се любувам когато си пожелая”. И така нашия труженик се отзовава в тясна и твърде неудобна клетка. В нея той е защитен от врагове и грижите с търсенето на храна са решени като проблем /оправдание на ловците на животни от началото на миналия век/. Но възникват куп нови проблеми. Лишен от естествената си среда, нашия герой не натоварва опорно-двигателния си апарат по правилен и добре дозиран начин, вследствие на което възникват мускулния дисбаланс и ставните дегенерации /разрушения/. Неговия “доброжелател” му осигурява нужните храна и вода, но в повечето случаи те не са с естествен произход, а са обогатени със синтетични минерали и витамини /както в нашите аптеки и хранителни магазини/- като следствие се отлагат хранителни токсини /най-често в околоставните меки тъкани/.
Освен това, животинчето е изложено на безброй гукания и свирукания, плод на неадекватните, не естествени възприятия на неговия “закрилник” за между видови комуникации. Тази ситуация го поставя в условията на перманентен стрес, гарантиращ производството на колосални количества адреналин, който не може да бъде усвоен и довежда до усложняване на цялостната, и без това нерадостна картина. Поставен в тези незавидни условия, нашия приятел започва да боледува от неясни и непознати патологични картини /заболявания/, които са твърде нетипични за неговите предци.
В повечето случаи те са трудно лечими или нелечими .
Опитайте да направите една диференциация между нашия приказен герой и съвременния човек! Ще видите, че разликата е единствено в размерите на клетката! Ние сме затворени в клетката на съвременната цивилизация и ставаме все по-зависими от нея. Това е причината за ново появилите се заболявания, развиващи се на базата на отдалечаването и пренебрегването на природните закономерности. Много често ми задават въпроса “А какво мога да направя срещу това?”.”

Всичко е във вашите ръце, а аз познавайки КАН терапията бих могла да помогна да се чувствате по-добре.

Comments are closed.